Фронтменът на група „Спринт“ Пейо Пеев: Илия Кънчев излъга колегите си от група „Импулс“

0
1111

Пейо Пеев е български барабанист, основател на групите „Импулс” и „Спринт”. Роден е през 1951 г. в София. Първата му група е „Тонус”, а след това работи и с „Кристали” и „Звезди”. През март 1979 заедно с Илия Кънчев и Васил Стоев-Ампега основават група „Импулс”, която е студийна група към БНР.

Участват на фестивал „Тракийска лира” в Стара Загора, а първите им песни излизат на малка плоча. През 1981 музикантът основава група „Спринт”. През 1989 г. взимат участие във фестивала „Рок за деморкация”. През 1995 г. песента „Кой си ти” получава наградата на БНР в „Златният Орфей”, а на следващата година песента „Няма как да ти кажа” взима първа награда. През 1999 г. създава музикалната фирма „The Sprint Projeckt”. През 2007 г. създава продуцентската компания „The Sprint Production”. От 2008 г. е музикален директор на фестивала за нова българска поп-рок музика „София”.

Пред „ШОУ” музикантът разкрива дълго пазени тайни от света на шоубизнеса!


– Пейо, казваш, че около причината за създаването на група „Спирт” има тайна, която ще разкриеш първо пред читателите на „ШОУ”. За какво става въпрос?
– През 1981 г. ние бяхме група „Импулс” – Стефчо Бъчваров, Виктор Грънчаров, Чавдар Панев, Илия Кънчев и аз. Записахме един албум, той беше готов и трябваше да тръгнем на турне. Минахме на комисия в „Концертна дирекция” и те го одобриха. Но ни поискаха документи за категория, а Илия Кънчев, пианистът, нямаше такива. Аз и Илия Кънчев сме създатели на „Импулс”. Името го взехме от Вили Кавалджиев. И ние тръгваме на турне под името „Импулс” без Илия Кънчев, защото няма категория, няма правоспособност. Докато пътуваме из страната, Стефко Мидата и Илия Кънчев отишли в Министерството на културата и

взели писмо, че те са група „Импулс”

Някой чиновник им подписал. Те отиват с това писмо и казват: „Ние сме група „Импулс”! А в това време „Импулс” пътува… След като се прибрахме в София, аз отидох в БНР при главната редакторка Лили Цонева и тя ми каза: „Вие не можете да бъдете „Импулс”! „Защо?”, питам я. „Ами не може.

Измислете си ново име!”, отвръща ми тях. „Ама как така не сме „Импулс?!”. „Ето така, не сте! Иначе няма записи, няма нищо!”. Започвам да мисля, идват четиримата вкъщи. Преценявам, че най-добрият вариант е да сменим името, защото иначе ще ни затворят вратите навсякъде. А като не те показват по радиото и телевизията, си Господин Никой. Измислих да сменим името, но при някакво условие. Отидох пак в радиото и казах: „Да, ще сменим името, но какво ще получим в замяна? Защото с името „Импулс” ние се хранехме, ние не сме краставичари!”. Тя ми отговори: „Ами какво ще ви дадем? Да можете да записвате в радиото като звукозаписна група, ще ви дадем хляб!”. Продуцентът Иван Калчинов, който беше пич и присъстваше на разговора, се намеси: „Аз ще им давам клавирчета, песни…”

Тръгвам си аз, качвам се трамвая „двойката” и виждам Тошо Филков, тонрежисьор в радиото. Написал е много песни на Лили Иванова. Попита ме:

„Какво, бе, копеле, какво си се умислил?”

Отвърнах му, че трябва да мисля ново име на група. И му обясних случая. „Вземи името „Спринт”, какво ще кажеш, чете се на кирилица, на латиница, интересно е…”, предложи ми той. На другия ден обявихме името „Спринт”. Отидохме с Чавдар в радиото с нотариуса и сменихме името.

Това никога не сме коментирали заради Илия Кънчев. Чак на погребението му преди 2 години Неси, вдовицата му, дойде при мен и каза: „Ти си ме запознал с Илия, дай да направим нещо за него!”. Тогава казах на Васо Ампега да възстановим „Импулс”. По едно време Неси се ядоса на Ампега, започна да пише против него, искаше да има права над името. Но аз нямам отношение към тия работи, аз съм си със „Спринт”.

21_Peyo4.jpg

– Добре ли тръгна кариерата ви като „Спринт”?

– Имаме записани над 300 синбека на знайни и незнайни воини. Работехме от 9.30 до 2.30 ч. почти всяка вечер в Първо студио на радиото и записвахме инструментални пиеси. След това идваха певци и записваха. Даже не знаехме на кого какво записваме. Александър Бръзицов носеше ноти, ние свирехме. Оказа се, че това е първият албум на Орлин Горанов. Оказа се още, че сме записали на Петя Буюклиева, на Веселин Маринов, на Лили Иванова, на Мишо Белчев песента „Добри познати” с Искра Радева освен това е по мой аранжимент… Така използвахме възможността да направим наша песен. Записахме няколко песни и за да могат да се въртят, ги пишехме на името на композитор.

Но тарикат пич не църка

Постепенно нещата започнаха да се подреждат. Излезе песента „Без любов не може”, дадохме я на един композитор, тя стана хит, започна да се върти. Взехме едно момче, пианист, Асен Драгнев, сина на композитора и шеф в „Балкантон” Константин Драгнев. За да не се повтори историята с „Импулс”, си регистрирахме нотариално заверено името „Спринт”.

За да можем да се храним, се договорихме „Спринт” като акомпанираща група да пътува с Вили Кавалджиев и Росица Ганева от „Концертна дирекция”. И тръгнахме из страната. Вече песните ни се въртяха по телевизията и радиостанциите и като отидехме някъде, публиката ни познаваше. Роси Ганева тогава се конкурираше с Марги Хранова и без да има рок присъствие, тя притежаваше излъчване на рокаджийка.

Поработихме с тях една година. Но минахме през школовката на „Концертна дирекция” и нямаше проблеми да минаваме на комисии. Започнахме да работим за реклама на групата. Излезе албумът ни „Роботът”. Срещнахме се в Казанлък с „Импулс”, когато и двете групи представяха първите си албуми. Нещата се уравновесиха. А и ние никога не сме се карали, не сме говорили за това. Но вече има 35 години давност…

Ние продадохме „Робот”-а в много голям тираж. Измислихме една песен „Две пътеки”, която тръгна в радиото като ню уейв вълна. Бащата на Асен, Константин Драгнев, нямаше позиции в радиото. Първите му песни аз прокарах на комисия. Веднъж свирим в зала „Универсиада” и Данчо Стълбицата вика: „Вие сте пълен ню уейв!”.

Но „Тангра” тогава имаха повече връзки в радиото, пуснаха „Оловният войник” и ни изпревариха. До 1986 г. тръгнахме по света като представителна група на България по света. Чул ни някой от антуража на Людмила Живкова и ни харесал.

– Веднага след промените вие каните в София една руска група, която прави истински фурор…
– Обадих се на дисидентската руска група „Агата Кристи” да дойде в София. Те са ми приятели, казаха: „Идваме, няма проблеми, само ни купете билетите!”. Билетите бяха 40 рубли. Нищо работа.

Концерта водеха Пепа Николова и Любен Лачански. В едни урни хората пускаха пари за дарение. В залата се събраха 10 000 души – стари, млади, идваха, въодушевени от демокрацията. Като изпразнихме урните, се събраха купища пари.

Пълнехме парите в чували и чанти

и ги носехме в дома на на проф. Абрашев (министър на културата в първото демократично правителство – б. а.) и на жена му Люлина Абрашева от Секция „Музика” в „Подкрепа”. Ние не се интересувахме от парите, ние искахме да стане демокрацията! Парите от концерта ги дарявахме за „Подкрепа” и СДС!

Накрая трябваше Абрашев да ми даде парите за хотела на руснаците от групата, някъде 1000 лв. Жена му каза: „Една вечеря ще им дам, нямам пари!”. При стотиците хиляди, които събраха от даренията! Обърнах се към всички демократи, които се бяха събрали в Абрашеви, които впоследствие станаха много известни, и им казах: „Вие сте по-лоши от комунистите!”. Станах и си заминах. В този момент аз се отказах от тази дейност. Защото тези хора излъгаха всички…


Не мога да открадна „Златният Орфей”

Ние подготвихме фестивала „Златният Орфей от – до миналата година с екипа ми „Спринт продакшън”, който прави Софийския фестивал за поп и рок музика. Помагахме на Дариана Генова. Нямаме никакви договори с нея, никакви документи. Поискахме да сключим договор, но те отказаха. В един момент се оказа, че няма пари. И фестивалът се провали. Тя ни обвини, че искаме да приватизираме „Орфея”. Но ние не можем да приватизираме нещо, което го няма – БНТ и НДК държат правата за фестивала 50 на 50. Ние издействахме БНТ и НДК да дадат разрешение на Дариана Генова да прави фестивала миналата година.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ,ШОУ


Facebook коментари

comments

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here