Георги Марков с разкритие за царските имоти – ето цялата истина за собствеността на Сакскобургготски

0
436
Loading...

Разгорялата се с нова сила в последните дни дискусия за и против връщането на царските имоти бе на път да се превърне в опасна тема на разрив в управляващата коалиция, тъй като куп знайни и незнайни фигури коментират казуса, без да са юристи и да са наясно с фактологията. Вярна на обективността Агенция ПИК припомня един много ключов анализ по темата, която от години буни политическото пространство и е ползвана за дъвка от кого ли не. Той е на бившия конституционен съдия Георги Марков, който в момента е депутат от ГЕРБ. В него експертът коментира всички факти по казуса, изнасяйки правни и исторически разкрития, които представят в пълнота всички страни от инфарктните дела по връщането на царските имоти. Анализът е от 2012 г., когато Марков не е част от Народното събрание и от политиката и е изцяло правно ориентиран.

„В края на януари 1998 година с Асен Ошанов и Ники Божинов посетихме Царя в Мадрид. Даде ни обяд в дома си. По това време в испанската столица бяха Венци Димитров и съпругата му Маги. Те му бяха предоставили стенограмите от заседанията на комунистическия парламент по време на приемане на конфискацията. Царят бе много огорчен от квалификациите за Сакскобургготската династия, дадени от комунистите.

В него окончателно се затвърди убеждението, че не трябва да се правят опити за реституция чрез парламента, а да се сезира Конституционния съд. Всички в България, без оглед на политическия цвят, си бяха взели недвижимостите, а Царя спеше в хотели. Лансирах идеята, че сезирането  е най-удачно да стане от главния прокурор и остана да разговарям с него.

Срещата с Татарчев се проведе в началото на месец март 1998 година. Обядвахме дълго в Дипломатическия клуб при Ники Божинов. След като пийнахме по една водка, захванах темата да сезира Конституционния съд за отмяна на конфискацията на царските имоти. Не беше лесно. Иван Татарчев не обичаше монарха. Наричаше го „менте“ и „слаба ракия“, защото е мек спрямо червените.

Успях да го убедя, че става дума за принципи. Всички – и комунисти, и демократи си взеха имотите, защо Царят да прави изключение. Ти си демократ, казвам, и като антикомунист си за неприкосновеност на частната собственост. Татарчев прие аргументите и поиска сигнал от гражданин по темата. Моята близка Антоанета Димитрова се съгласи и направи гневен сигнал до главния прокурор за необходимостта за възобновяване собствеността и на царското семейство. Решихме с бай Иван Татарчев сезирането да стане в петък, 20 март. Това бе моят рожден ден. В последния работен ден следобед съдиите ги нямаше. Аз изчаках да дойде искането и веднага отскочих при журналисти от медиите.

Така в събота сутрин многотиражната преса гръмна с новината, че главният прокурор е направил искане до съда за връщане на царските имоти.  Ефектът бе много силен и отекна справедливо.

Законът за обявяване на държавна собственост имотите на бившите царете Фердинанд и Борис III и на техните наследници е обнародван на 31 декември 1947 г. Главният прокурор поддържаше, че този закон противоречи не само на сегашната конституция, но и на конституцията от 1947 г. Посочваше, че са нарушени принципите на правовата държава, равенството на гражданите, политическия плурализъм и неприкосновеността на частната собственост. Министерският съвет с премиер Иван Костов писмено съобщи категоричното си становище, че е налице нарушаване на двете конституции. Същото бе становището на водещата комисия в парламента, взето с 8 гласа „за“ и само 1 „против“ – на Янаки Стоилов, според когото законът има еднократно действие и не е в сила.

По делото трябваше да бъдат конституирани всички заинтересовани страни – наследници. Помогнах му да ги издири, като се обадих на Царя в Мадрид и той ми изпрати факс с имената и адресите им.

Така по делото своето мнение за отмяна дадоха не само Мария Луиза и царицата майка Йоанна, но и Фердинанд фон Вюртенберг, Маргарит дьо Шевин, Софи дьо Вюртенберг и пр. Симеон II отправи комплименти към българското правосъдие, в което винаги е вярвал, че стои на принципите на защита на частната собственост. Изчетка и председателя на съда, големия наш юрист д-р Живко Сталев.

Конституционния съд единодушно прие, че конфискационният закон е в сила и потвърди своята практика да разглежда закони, приети преди новата конституция. С Решение от 4 юни 1998 г. с 12:0 гласа топмагистратите обявиха за противоконституционен закона за конфискация на царските имоти.

Съдът прие, че имуществените права, които са засегнати, са свързани с произхода на личното положение на лицата, принадлежащи към царското семейство и наследниците им. Това противоречи на принципа за равенство на гражданите, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от основния закон. Мотивът е очевидното нарушаване на принципите на неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 1, 3 и 5 от конституцията, които позволяват отчуждаване на собственост на граждани със закон, но само при важна държавна или обществена нужда, и то срещу предварително и справедливо обезщетение. В случая такова нямаше – налице бе абсолютна конфискация. Съдът прие, че основният закон не дели законодателството ни на съдържащо правни норми или еднократно. Щом закон и е противоконституционен, трябва да бъде отменен.

Новината за съдебното решение Царят получи лично от мен минути след постановяване на решението. Обадих се в Мадрид и викам: „Честито! Печелите!“ Отговорът бе: „Марков, супер!“

Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис III и техните наследници се състои от два члена. Според първия се обявяват за държавна собственост всички недвижими и движими имоти, намиращи се на територията на България и принадлежащи на въпросните лица. Изрично се подчертава, че става дума за лично придобитите и наследените.

Очевидно дори комунистическото Народно събрание признава, че семействата на монарсите са имали лично придобита собственост. Вносителят на този драконовски закон за конфискация дори казва, че тези велики престъпници имат и придобити имоти в чужбина. Народният представител Петър Запрянов, изказвайки съжаление, че Фердинанд не е обезглавен, признава, че Кобургите са се снабдявали с движими и недвижими имоти. Според него те са ползвали безочетни фондове, давани им от техните слуги.

Прочее, смешно е да се твърди, че има национализация и се конфискуват имоти с персонален закон на лица, които нямат имущество. Въпросът е кои са имотите. Отговорът: тези, които са атакувани като държавна собственост по силата на член втори от въпросния закон. Това е лесно установимо.

Няма съмнение, че с отмяната на конфискационния закон от Конституционния съд отпада и основанието за одържавяване. Който е получил нещо без основание, в случая – държавата, е длъжна да го върне. Това е стар правен принцип, съществувал при комунизма – неоснователно обогатяване (всеки е длъжен да върне полученото без основание или на отпаднало основание). Според Закона за държавата и Закона за общинската собственост, щом отпадне основанието за атакуване на някой имот за държавен, респективно общински, областният управител или кметът е длъжен да атакува имота и да го върне.

Специален закон за това не е необходим. Това е царският случай. Доколкото държавата е върнала нещо в повече на Симеон II, може да си го търси. Но специален закон за царска реституция не е необходим.

pik.bg


Facebook коментари

comments

loading...

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here